Пловдивският зъболекар д-р Христо Грозев наскоро патентова втори уникален робот, който може да преглежда пациенти. Идеята за първия възниква преди 6 години, а поводът е облог с колеги.
„Всичко започна от един разговор за възможностите на интернет и какво може да се прави с т. нар. „интернет на нещата“, което включва смарт-хоум, обучения чрез различни програми, които станаха много популярни по време на пандемията, и т. н. Стана въпрос за това как може упойки да се инжектират дистанционно. Лекарят да си е в кабинета на лаптопа и човекът отсреща с едно просто устройство, наречено актилатор, да избутва инжекцията и упойката да се сприцва. Беше, в общи линии, фантазия. Като се замислих и поразрових, се оказа, че нещата не са толкова прости.
Така че първата идея беше как пациентът да се пребори с болката, ако е извън града или живее в населено място без стоматолог.
След това се хванахме на бас с колегите и аз казах, че ще го направя, като си мислех, че няма да е кой знае какво.“ - спомня си началото д-р Грозев.
Той завършва дентална медицина в Пловдив през 1986-а. Вече 36 години практикува, като е работил по разпределение в Созопол, Ямбол, в Транспортна болница в Пловдив, а до ден днешен - в ДКЦ 4. Има и частен кабинет на бул. „Христо Ботев“.
"Винаги съм имал техническо мислене; още като ученик любимите ми предмети бяха математика и физиката. Така че техниката винаги ме е привличала и се превърна в хоби" - разказва зъболекарят, който носи същото име и фамилия като прочутия разследващ журналист Христо Грозев, чийто филм за руския опозиционер Алексей Навални взе оскар.
Когато се захванал с първия робот, идеята била - освен да преглежда - умната машина да може да извършва и някои манипулации, като поставяне на упойки, лекарство чрез инжекция и дори брекети.
„Шест години се занимавах с това и в началото роботът беше предвиден да подпомага дейността на стоматолозите. Видях, обаче, как идеята може да се прилага в различни части от медицината и да се превърне в концепция, да се използва за много повече неща. Да стане като средство, което да помага на лекари от различни специалности“.
Така естествено идва и идеята за втория робот, който да бъде при пациента и да го обгрижва, а лекарят да се свързва с него по видео конферентна връзка" - продължава д-р Грозев.
Идеята му е пациентът да може да ползва новия робот, както си купува домакински робот или робот прахосмукачка. Чрез машината се осъществява комуникация с лекарите и се извършват определени изследвания и манипулации, като мерене на температурата, кръвна захар, холтер, ЕКГ, ехография и т.н.
Тези дейности роботът извършва през PLC контролера, а лекарят го управлява.
"Постарал съм се той да поема и работата, която лекарят извършва при един преглед, когато пациентът е в кабинета му - да снема анамнеза, статус, обективно изследване и параклиника“ - разказва за реализацията на идеята си д-р Грозев.
Така се появил многофункционалният робот, оборудван с няколко камери и сменяема глава. Освен камера като накрайник могат да се поставят лазер, спринцовка или пинсета, което позволява извършването на различните манипулации.
Целта е той да бъде в дома на пациента, до него, до леглото на болния, приложим за домашно лечение, за контакт с джипито или лекуващия лекар: „Ако имате лежащо болен близък, за когото трябва да се грижите, този робот се нахлузва на леглото и има постоянен контакт за консултации, определени манипулации изследвания. Не се налага болният да се разкарва за елементарни неща до болницата. Това пести много време и на лекаря, и на пациента. Този робот ще е много приложим и за социални домове и хора с различни увреждания.“
Самият робот е на колелца и може да се маха и поставя по всяко време, когато се налага да се прави консултация с лекар. На него могат да се поставят различни накрайници - за проверка на очните дъна и очите, кожни прегледи, физиотерапии, с него може да се прави масаж, раздвижвания, затопляния.
„Най-важното е да се знае, че този робот се управлява от лекаря чрез компютъра му.“
Пациентът не може сам да извършва съответните процедури. От него се иска само да има смартфон и включен интернет трафик“ - уточнява лекарят.
Въпреки че роботът вече е готов и патентован, в момента той не може да се ползва.
Много е деликатна материята в правен аспект. Най-сложното е, че все още няма сигурна система за разпознаваемост в пространството. Не е ясна и отговорността при грешка. Кой е виновен - роботът или лекарят.
Наскоро имаше първи смъртен случай с робота „Да Винчи“ на жена на 78 година. Лекарят я оперира от Чикаго и операцията е успешна.
Оказва се обаче, че една от роботизираните ръце е имала дефект и искра перфорира тънкото черво, предизвиква кръвоизлив и се стига до фатален край.
"Така че въпросът с отговорността е много деликатен. Това, за което роботът може да се ползва, са тези програми, които в момента съществуват за работата на личните лекари, през които той отчита своята дейност през програми, които съдържат база данни за пациентите" - обяснява д-р Грозев.
Много от колегите му са скептични и дори негативно настроени.
„Младите посрещат подобни иновации с ентусиазъм, докато по-възрастните колеги изразяват голяма съпротива. Глобализацията на пазара не ги устройства, технологиите ги плашат и най-вече не желаят да променят мисленето си.“
Но искаме или не, това е бъдещето
„Важно е съвремието и прогресът да не ни хващат неподготвени, особено когато става въпрос за медицината. Надявам се колегите и съсловието да бъдат критични и обективни към роботите в този ранен етап от тяхното навлизане в медицината, както и да се формулират ясни критерии и изисквания, които да се надграждат и допълват.“
„Защото третата фаза, която предстои да навлезе в близко бъдеще след телемедицината и роботизираната телемедицина, ще е роботизирана телемедицина, надстроена с изкуствен интелект" - продължава медикът изобретател.
И дава пример с Франция, Канада, Австралия, където вече има видео консултации. Припомня, че по време на пандемията се видя колко полезни могат да бъдат новите технологии и колко дейности могат да се извършват онлайн.
„Тук не става въпрос роботът изцяло да измести лекаря, но може да облекчи общуването, изследването и анализа при едно заболяване. Това ще е особено полезно за хора от отдалечени места, където при спешни случаи с един такъв робот лекарите могат да дадат първите напътствия до хоспитализация. Същото е и когато някой иска да направи консултация с лекаря, с когото е свикнал и познава, но той е на другия край на света. В момента във Франция е много популярна една програма, наречена “Меда дом“, която се финансира от френското правителство и даже търсят лекари, които да работят онлайн. Целта е доболничната помощ да може да се поеме от тази програма, а по-тежките случаи, които изискват специализирани грижи, да се поемат от болници и клиники“ - разказва д-р Грозев.
Като всяко ново нещо, на този етап идеята има своите недостатъци. На първо място, според д-р Грозев, стои въпросът с отговорността и правната защита.
Възниква въпросът:
Кой носи отговорност при неправилно проведени манипулации при използването на роботизирани системи?
Отношенията лекар-пациент се преобразуват в триъгълник лекар-робот-пациент.
Всичко това би се усложнило безкрайно много, когато се намеси изкуствения интелект и способността определени програми да диктуват до голяма степен поведението и действията на лекаря. Има опасност той да се превърне само във видео регистратор, а компютърът и роботът да решават и изпълняват протокол от лечебни действия.
„Липсата на регулативни стандарти в Европейския съюз и България, както и етичните, съсловни, технологични и морални аспекти, пораждащи тези нови технологии, също в момента са спънка“ - казва лекарят.
Наскоро по повод телемедицината имаше изявление от нашите здравни власти, че в отдалечени райони, които не са добре обезпечени с медицинско обслужване и здравни служби, ще има промени и ще се позволява да се осъществяват дистанционни консултации и Здравната каса ще ги заплаща.
„В тази връзка се взе едно решение, че отговорността ще се поеме от лекаря, което не е много редно. Той ще стане един вид само оператор, дейността ще се върши от робота и отговорността се размива. Има много чисто формални неща, които да се изчистят, но има вече поставено начало" - оптимист е за бъдещето на своето изобретение д-р Христо Грозев.
