В началото на хилядолетието с развитието на комуникационните технологии започна процес, характеризиращ се с различен тип общуване между лекаря и пациента. Възможността да се пренасят звук и картина през различни мрежи ( GSM, телефонни, оптични, спътникови и други) бе условие да се извършват прегледи, наставления и препоръки при диагностика, лечение и превенция на различни заболявания в хуманитарната, денталната и ветеринарна медицина.
Така терминът телемедицина придоби публичност и на практика съчета телекомуникациите с медицината.
Първоначално телекомуникационният процес бе водещ, но впоследствие с развитието на роботиката и интегрирането и в медицината се създадоха възможности за реализирането на редица изследвания и манипулации онлайн. През последните години се появиха понятия като телеинспекция и телеманипулации. Появиха се нови физически устройства като медицински роботи и медицински манипулатори, както и протоколи за работа и управление – робот-робот, компютър-робот, робот-компютър-робот и т.н. 
Тези устройства могат да функционират и комуникират с или без добавен изкуствен интелект, без рестрикции, без отчетност, контрол и администриране. Създадоха се и се наложиха центрове за роботизирана хирургия, появиха се възможности за извършване на сложни операции онлайн, както и целият оперативен процес да се следи и наблюдава на живо от всяка точка на света. Технологичен връх при този вид роботи е ДА ВИНЧИ XI. При него са минимизирани недостатъците от субективен характер, като са подобрени манипулативността, видимостта, микроинвазивността и оперативната отдалеченост. На практика ДА ВИНЧИ се състои от три модула, като съществени са първите два, а третият е с функции за надграждане и допълване. Първият и вторият модул могат да се позиционират заедно, но могат да се намират на огромни разстояния, като е нужна само мрежова връзка с добра до отлична скорост за пренос на данни. Трябва да се отбележи, че на първия модул „работи“ хирурга, а вторият е задължително при пациента и е този, който интервенира върху тялото му. ДА ВИНЧИ има 3 роботизирани накрайника със седем степени свобода на движения за извършване на самата хирургия, а четвъртата роботизирана ръка представлява ендоскопска камера с висока резолюция с осветление и възможности за фокусиране и балансиране на изображението. И първият и вторият модул представляват отделни роботи за осъществяване на визуализация и трансфер на движения от модул едно към модул две под постоянен визуален контрол и комуникацията между тях е робот-робот.
Независимо от големите плюсове този тип роботи имат и недостатъци, които се свеждат до следните няколко:
- Изграждане и поддържане на специални умения за работа с машината, като е необходимо обучение и тренировки.
- Забавяне и несъответствие във времето между модул 1 и модул 2, като качеството и скоростта на интернет връзката се явяват от изключителна важност. Новите 5G комуникации могат да имат ключова роля при разрешаване на проблема.
- Сравнително високата цена, която ДА ВИНЧИ имат.
- Липсата на регулативни стандарти в Европейския съюз и България, както и етичните, съсловни, технологични и морални аспекти, пораждащи тези нови технологии.
- Отговорността. Възниква въпросът кой носи отговорност при неправилно проведени манипулации при използването на роботизирани системи. Отношенията лекар – пациент се преобразуват в триъгълник лекар – робот – пациент. Всичко това би се усложнило безкрайно много, когато се намеси изкуствения интелект и способността определени програми да диктуват до голяма степен поведението и действията на лекаря. Има опасност той да се превърне само във видеорегистратор, а компютърът и роботът да решават и изпълняват протокол от лечебни действия.
Вторият тип роботи, на които ще се спра, е новосъздаденият и патентован в България робот за телемедицина. Първоначално замислен и проектиран като дентален робот за поставяне на терминална анестезия онлайн, бе условно наименуван GR07. Конструктивно се отличава с това, че при него е избран класически декартов тип като конструкция, за разлика от ДА ВИНЧИ, където дизайнът е от тип „роботизирана ръка“. Декартовият тип роботи се характеризират с движения по трите оси на пространството - XYZ, като те са напред-назад, нагоре-надолу и наляво-надясно. За разлика от движенията при роботизираната ръка, които трудно могат да бъдат описани, възприети и асоциирани в онлайн среда, при този тип роботи човек лесно се ориентира и командва системата безпроблемно и интуитивно. При него не е необходим трансфер на движенията от опериращия хирург към модула, извършващ интервенцията върху пациента. Технологично е възможно GR07 да бъде допълнен и с роботизирана ръка, без сложен механизъм за трансфер на движения.
Съществена особеност е, че се управлява и комуникира от настолен компютър, без специален софтуер и е предназначен да се позиционира при пациента. Това е робот за лична употреба и човек би следвало да си го закупи, както си купува домакински робот или робот-прахосмукачка например. Необходимо е да има ел. захранване и достъп до интернет.
Както при ДА ВИНЧИ, има разделяне на две части: част роботика и част телекомуникация, но двете са заедно, а лекарят осъществява действия единствено от собствения си компютър. Обичайно пациентът извършва видео обаждане с лекаря през интегрирания таблет към робота и споделя през програма своя десктоп с компютъра на лекуващия доктор. Така лекарят директно командва управляващия контролер - PLC.
Към GR07 има интегриран мини компютър за допълване и надграждане на огромен брой допълнителни функции, като същевременно е запазена основната XYZ структура. При него може да се смени само опериращата глава, която може да се диверсифицира за очни, кожни, дентални, ушни и други прегледи, както и да функционира като робот тип GP за извършване на рутинни прегледи на сърце, дишане, температура, оксипулсометрия, кръвно-захарен профил и редица други подобни.
Комуникацията при него е робот–компютър, като лекаря работи само от своя настолен компютър, а обаждането е видео чат през телефона му.
Различията между двете системи се свеждат до по-лесното боравене и управление през компютъра, до по-ниската себестойност и липсата на специален тип софтуер, както и на възможността GR07 лесно да бъде трансформиран от робот за един тип функции в друг. Всичко това го прави особено подходящ за амбулаторна дейност в до болничната помощ при отдалечени райони, малки населени места, кораби, старчески домове и военни поделения, докато ДА ВИНЧИ е подходящ предимно в болничния сектор.
И тук недостатъците са много, като най-съществени са следните:
- Липса на регулация.
- Неизяснена онлайн идентичност и авторизация
- Липса на определено ниво на технологична грамотност предимно у по-възрастните колеги и от там определена съпротива към този вид иновации в съсловието.
- Забавяне във времето, според скоростта на интернет трафика.
- Отговорност и правна защита.
Надявам се колегите и съсловието да бъдат критични и обективни към роботите в този ранен етап от тяхното навлизане в медицината, както и да се формулират ясни критерии и изисквания, които да се надграждат и допълват. Защото третата фаза, която предстои да навлезе в близко бъдеще – след телемедицината и роботизираната телемедицина, ще е роботизирана телемедицина, надстроена с изкуствен интелект.
